Техника на спортната езда

Техника на спортната езда

  • Кенни Робертс
  • 06 апр 2018
  • 69
  • Moto Books

ПРЕДГОВОР

ПЪТЯТ КЪМ ПРАВИЛНИТЕ НАВИЦИ - ТРЕНИРОВКИ, ТРЕНИРОВКИ, ТРЕНИРОВКИ…

Човека, написал тази книга, е видял със своите очи, колко много работят най-добрите състезатели, за да достигнат върховете и да останат на тях. Ник усвои дерт-трек на моето калифорнийско ранчо задно с такива момчета като Уейн Рейни, Еди Лоусън, Джон Косински и с моите синове - Кени Младши и Къртис. Ездата по асфалта е само игра, в сравнене с тренировките на дерт-трека.

За първи път срещнах Ник през 1990 г., тогава дойде в ранчото с Еди Лоусън. По това време той току що започваше да се състезва в клас 250. Журналистът – винаги е хамелеон, така че ние както трябва го “опънахме” на мотокрос и дерт-трек. Но той не се оплакваше. Младши тогава започваше да се състезава на 250-ка в шампионата WERA, таке че аз следих с крайчеца наочите си за спортните новости. От тях току що бях разбрал, че Ник няколко пъти е финиширал в първата тройка в шампионата АМА. Нелошо се беше представил и с четиритактова Хонда. Много добре за журналист.

Тази книга е посветена не на състезанията, а основно на управлението по обществените пътища. Там целта не се изчерпва само с подобрение на времето на обиколка. Повечето хора и автомобил не могат да управляват както трябва, какво да говорим за мотоциклет. Надявам се, че ""Техника на спортната езда"" поне на някой ще помогне. Вярвам в тренировките и технологиите, и това се отнася за всяко ниво - и за Мото ГранПри, и за простите разходки през почивните дни. Аз знам, че Ник много години е писал статии в мотожурналите свързани със състезателни приоми, така че уверено ви препоръчвам тази книга. Харесвам всичко, което подобрява навиците на управление.

Ник спомена, че му е помогнла моята книга - ""Приоми за управление на мотоциклет"". Надявам се, че неговата книга ще помогне на вас. Той много работи над себе си и тази книга е кулминацията на неговите усилия.

Кенни Робертс

РАЖДАНЕ НА КНИГАТА

Добре дошли в ""Техника на спортната езда"", книга, посветена на ефективното управление на мотоциклет по улиците и на писта. Споменавам пистата защото, само на нея можете да опознаете абсолютните предели на байка и водача. Някои неща от тази книга е по-добре да се използват само на пистата. Но основно книгата е посетена на управлението по обикновени пътища, защото те изискват особени навици и поднасят свои собствени изненади. Всеки който поне веднъж е карал по извиващ се горски път, завинаги се е пристрастил към това вълнуващо, възхитително и (в случай на безотговорност) потенциално опасно занимание.

Тази книга е основана на многочислени статии, които съм писал за човешкият фактор в системата водач-мотоциклет за списнията Motorcyclist, Sport Rider, Sportbike и Cycle World. Навярно, най-удачна беше статията ""Темп"", в която описвах навиците, позволяващи да пилотирате спортбайка по обикновените улици, не попадайки при това нито в болницата, нито в затвора. От тогава статията няколко пъти е преработвана и преиздавана. В тази книга аз се постарах не само подробно да изложа идеите на тази статия, но и да я допълня с много други аспекти - от оцеляването на улиците до участие в състезания. В книгата почти няма съвети за настройката на мотоциклета, тя е за това как да се управлява.

Върът в моята кариера на журналист стана поканата за работа в Школата за ефективно управление на Фред Спенсър в Лас-Вегас. Започнах да работя за Фред през 1997 година като водещ инструктор. Неговият огромен състезателен опит му позволяваше не само да побеждават, но и да оцеляват в нашият труден спорт. Както ще узнаете от книгата, скоростта и безопасността не са взаимноизключващи се понятия. Правилните навици ви позволяват да бъдете не само бързи, но и стари райдера. И двете цели си струват усилията.Безопасното управление изисква внимание, увереност, тренировки, търпение и самодисциплина. Подхода, който излагам, и упражненията, които препоръчвам, си поставят за цел да внушат на читателя, че за ефективна езда по пътищата е нужно да усвоят много сериозни навици. Фред Спенсър често казва на курсантите, че всяка обиколка тренира това, на което се опитва да ги научи. От това следва, че навиците за управление са еднакви за новаци и майстори. Мотоциклетът не може сам да спира, ускорява или завива, за това му е нужно въздействие от страна на водача. На отработването на тези въздействия е посветена тази книга.

КАК ДА ИЗПОЛЗВАМЕ КНИГАТА

Всяка глава завършва с раздел ""Уроци на състезателното трасе"". В него обяснявам, как в състезание да използваме изложеното в главата. На пистата вашата ефективност се изразява в прости и разбираеми величини – времето за обиколка, заетото място, спечелените точки. Аз добре се представях на състезания и мога да кажа, че много състезателни навици помaгат в уличното управление.

Надявам се, че ще използвате книгата като справочник. Прелиствайте я от време на време - според това, как вашето майсторство расте, ще намирате нови и нови полезни неща. Ако я прочетете от кора до кора, а после я оставите на полицата, тя няма да ви донесе полза - просто защото в нашето хоби има твърде много информация, за да я увоим наведнъж. До сега пречитам ""Приоми за управление на мотоциклет"" на Кени Робъртс и Питър Клифорд. Моят екземпляр от тази книга е измачкан, овехтял, и изпълнен с бележки. Надявам се, че вашият екземпляр на моята книга с времето ще стане такъв.

Глава 1

СЛАБОТО ЗВЕНО

За да намерите главният технически проблем - погледнете в огледалото

Прелистете каталозите - повечето съвременни мотоциклети са способни да ускорят до 100 км/час за по-малко от 3 секунди. По този показател те превъзхождат почти всички суперколи. Очевидно, че нивото на майсторството на средностатистическият мотоциклетист не догонва развитието на технологиите. Когато сядате на последният модел японски, немски, италиански или американски мотоциклет, веднага ще разберете, че не ви достигат умения. За да намерите слабото звено в системата човек-мотоциклет, погледнете водача - това именно трябва да се подобри. Ако се научите както трябва да управлявате байка, то не само ще започнете да карате по-бързо, но и ще получавате повече удоволствие от всяко каране.

Но способностите на състезателя не означават нищо, ако му липсва здравият разум. Не е важно, колко добре карате със 160 км/ч., ще имате проблеми, ако пробвате да преминете с тази скорост тренировъчната площадка на мотошколата. Не е достатъчно да умеете да отвивате ръчката, нужно е да разбирате къде и кога да го правите.

Водачът е главният фактор, влияещ на състезателните качества на мотоциклета. За първи път разбрах това през 1985 г., по време на 24-х часовите състезания на Уилоу Спринг Рейсуей. Денис Смит, собственик на тунинг работилницата Cycle Tune, ме помоли да пилотирам подготвеният за Били Фостер Yamaha FZ750, вероятно най-добрият мотоциклет в този ден. И ето някъде около полунощ се носих със скорост, която ми се струваше огромна. Тогава бях уверен, че никой на земята не може да кара толкова бързо. Примерно след десет минути, в завой номер осем, ме изпревари по външният радиус FJ600 и се превърна в точка. Преди да, вляза в бокса, този негодник ме изпревари още веднъж. А FJ поначало е по-бавен от FZ, и навярно е и по-лошо подготвен. До това състезание бях уверен, че мощността и настройките печелят състезанието. Кевин ми доказа обратното.

Младият тексасец се състезаваше на този мотоциклет вечецяла година и познаваше всичките му слаби и силни страни. Кевин просто се беше слял с байка – вие ще разберете какво означава това, когато ви се случи. И макар FJ да беше с 30 конски сили по-слаб от моя мотоциклет и трудно би преминал техническият преглед, момчето зад кормилото го познаваше отлично. За щастие на Cycle Tune, другите състезатели от неговият отбор не можеха да поддържат темпа му, затова тогава спечелихме състезанието. Но за мене това състезание бе отличен урок. Аз разбрах, че състезанията се печелят от състезателите, не от мотоциклетите. Пилотът не само е част от успеха, той е главна съставяюща.

БОРДОВИЯТ ИНЖЕНЕР

Според това как четете книгата, ще започнете да отдавате все по-малко занчение на настройките на мотоциклета. Ще узнаете, как влияят на мотоциклета вашето управление, положението на тялото ви и даже посоката на погледа ви. Водача е бордовият инженер, способен да премести тежестта напред, назад или в страни. Именно водачът избира оборотите на двигателя, а това влияе не само на ускорението или забавянето но и на ъгъла на наклона в завой. Ако получавате трептене на кормилото, то не е нужно да пренастройвате демпфера, достатъчно е да отслабите хватката на кормилото. Байка, който не влиза в завой, няма да иска увеличение на височината на задната част ако състезателят затвоти газта и натовари бътрешната стъпенка. Кевин Шванц никога нямаше да стане шампион в ГранПри, ако постоянно се жалваше от настройките на мотоциклета. На кратко – престанете да мислите за излишни неща при настройката на окачването, или за тунигови жиглоьри. Работете над своите навици, за да вземете максимума от мотоциклета.

ХРАБРОСТТА ТУК НЯМА НИЩО ОБЩО

В мотоциклетният свят се предава голямо значение на нивото на тестостерон. Но безстрашието е нужно за скокове с бънджи, а не за езда по улиците. Навиците и концентрацията позволяват да се постигне много повече. Добавете к това и ум, интуиция и мотивация – и вие ще станете добур водач. Разбира се аз не мога да ви науча на интуиция, но ще се удивите, какъв прираст на майсторство дава и най-малкият съвет. Даже факта, че анализирате ездата си, помага да подобрите наиците си, а значи и да получавате повече удоволствие от карането. В крайна сметка, ако вече сте се захванали с това, защо да не се научите да го правите добре?

Глава 2

ОСНОВИ НА СПИРАНЕТО ИЗАВИВАНЕТО

Усвоете ги, за да останете между гивите, макар че, да се учите да спирате и завивате ще ви се наложи цял живот

Правилното управление е основано на два главни навика – умението да спираме и умението да завиваме. Вие сте длъжни постоянно да ги тренирате. Ако някой внезапно започне да завива наляво през вашата лента, опитният водач ще съумее да избегне авария, а неопитният ще попадне в нея при други равни условия. Тренирайте спирането и завиването във всяко каране - в неделните разходки, в състезания, или когато отивате на работа.

Планинският път или състезателната писта успешно ще премине този, който умее да спира и завива. Спирачките са най-мощната част на мотоциклета. Именно ефективното им управление определя, кой е главният – вие или вашият байк. Правилното спиране ви позволява да контролирате скоростта в завой, да обуздаете табуна в мотора и да се справите с паниката в аварийна ситуация. Сприятелете се със спирачките и ще почувствате как расте увереността ви.

СПИРАЧКИ

Колко бързо вие карате? Представете си, че карате едно неделно утром сред царевични поля със скорости 130- 140 км/час, от време на от време изстрелвайки се и до 160 км/час. А знаете ли, колко време ще ви отнеме спирането от 160 км/час.? А какво разстояние ще измине мотоциклетът за това време? В Cycle World са направили измервания. Оказало се е, че да спре от скорост 100 км/час., на мотоциклетът са му необходими 36 метра. И това на на идеално покритие, загряти гуми и с професионалист в седлото. Някога тренирали ли сте подобно спиране?

А нищо не ви пречи да потренирате. Изведнъж крава може да мине през падналата част от оградата!? Въпреки това, болшинството мотоциклетисти добре умеят да навият масура и въобще не умеят да управляват спирачките. Защото, ефективното спиране изисква тренировки. Много тренировки.

Ако карате със скорост 160 км/ч., трнирайте, спиране от 160 км/ч. Правето при всяко каране, превърнете тренировката в навик. Намерете пуст паркинг или спокоен път и си изяснете какво могат вашите спирачки. Аз тренирам спиране всеки ден, защото често карам различни мотоциклети от гаража на списанието, в което работя. Избирам момент, когато зад за мене няма никой и започвам да спирам – отначало не много силно, за да свикна с мотоциклета, а след това истински от висока скорост. Готов съм да се обзаложа, че щом узнаете какъв е спирачният път на вашият мотоциклет, ще внимавате много повече с газта.

С времетоще разберете, колко бързо може да намали мотоциклета. Това е важно познание, то ще ви влезе в работа, когато ви потрябва точна работа със спирачките, например, за вход в завой. Вие ще разберете колко важно е да умеете да достигнете максимално отрицателно ускорение, до точката, когато гумите вече свирят но не блокират. Ще разберете и значимостта на точното управление на спирачките, когато по-късно говорим за trail braking (спиране в завой) и други сложни приоми. Вие трябва напълно да се слеете със спирачките.

ТРЕНИРАМЕ СПИРАНЕ

За начало изберете прав и равен участък и облечете пълна защита. Целта е да постигнем добър навик за спиране на границата на хлъзгането. Обърнете внимание, че при спиране тежестта се премества напред, задното колело се разтоварва, затова предната гума изпълнява основната част от работата. Но колкото е по-дълга базата на мотоциклета, толкова по-малко се разтоварва задницата, и толкова повече работа може да изпълнява задната гума.

1. Направете няколко прости спирания от ниска скорост.

2. Изследванията са показали, че съвместното използване на двете спирачки повишава ефективността. Въпреки това много бодачи въобще не използват задната спирачка – боят се да не блокират колелото или погрешно считат, че не носи много полза. Запомнете, задната спирачка може да се използва, само че внимателно. Някои мотоциклети имят много силни задни спирачки, затова при максималном отрицателно ускорение, когато вилката е почти напълно свита, е лесно да прекалим с усилието върху педала.

3. Натискайте ръчката с два пръста – показалец и среден. Времената, когато бе нужно да стискаме с цяла ръка , отдавна минаха, силата на двата пръста е напълно достаточна за съвременните спирачни системи. Освен това, ако всичките пръсти лежат на на ръчката, вие не можете да подадете газ при превключване надолу (в шеста глава).

4. Натискайте ръчката така както и спусък на карабина - плавно, а не рязко. Рязкото натискане претоварва пружината на вилката, намалява клиренса, поднася предното колело или отделя от земята задното. Вие трябва да се научите да удържате предното колело на границата на блокиране, когато гумата вече свири, но колелото все още се върти. Ако се научите да го правите всеки път, може и да си поиграете и да го блокирате. Бързо стиснете ръчката още повече и веднага я отпуснете, за да може колелото отново да се завърти. Не се престаравайте, блокиралото колело много бързо поднася в страни, - лоусайд.

5. Изработете си навик да държите два пръста на ръчката, ако не завъртате газта до край. С други думи, ако карате в града или намалявате преди завой, сложете пръсти на спирачката, това намалява времето за реакция.

6. Експериментирайте съа задната спирачка. Не ритайте педала, натискайте го плавно, докато не чуете свиренето на задната гума или не почувствате, как задницата започва да се пързаля. (Някои производители правят толкова тихи гуми, че не се чуват дори когато задната част вече е настрани). В блокирането на задното колело за кратко време няма нищо страшно. Можем да се преборим по два начина. Първо, можем с кормилото да удържаме мотоциклета направо и второ, можем да отпуснем педала, за да се завърти отново колелото. В аварийна ситуация по-скоро няма да успеете да се заставите да отпуснете задната спирачка, затова е по-добре да тренирате завиването. Хмммм… като че ли кросовият мотоциклет е най-добрият снаряд за отработка на този навик.

ТОЧНО ЗАВИВАНЕ

Много е трудно да обясните, как завива мотоциклета. Ще ви стан ясно, ако обърнете внимание на това, как го правите. Всеки който умее да кара колело, знае тази странна особенност на едноколейните транспортни срества. Наколко години по-рано бе измислен термина ""контразавиване"" за описване на действията на водача. Смисълът е прост – вие натискате лявата ръкохватка, колелото се завърта на дясно, мотоциклета се накланя наляво. Объркахте ли се? Всичко е просто – натискате тази страна на кормилото накъдето искате да завиете. Завой наляво – бутаме лявата ръкохватка, завой надясно - дясната. Ако умеете да карате велосипед , вие вече сте усвоили контразавиването. Остава да разберете същността на метода и ще можете да завивате по-ефективно. В четвъртата главе ще ви разкажа как да използвате контразавиването съвместно с другите приоми на управление.

Щом започнете съзнателно да използвате контразавиваането, пред вас ще се отворят нови хоризонти и варианти на неговото използване. Контразавиването е не само способ за избягване на аварията, това е и още точен инструмент на състезателят. Завиването, както и спирането, е нужно да отработваме през целият си живот и той понякога зависи от това как сме ги усвоили.

В процеса на тренировка ще разберете, че желанието на байка да завие е право пропорционално на усилието, приложено върху кормилото. Натиснете леко и байка малко ще се наклони. Бутнете с всички сили и байка ще се хвърли в завоя. Пробвайте бързо да смените лентата в която се движите с помощта на рязко натискане на кормилото. А после пробвайте бавно да се престрите, упражнявайки лек натиск на ръкохватката с постоянно усилие. С времето вие ще започнете добре да разбиратепроцеса и вашето удоволствие от управлението ще нараства.

Колкото по-бързо се движи мотоциклета, толкова по-голям е жироскопният момент, предизвикан от всички въртящи се части на мотоциклета - гуми, дискове, верига - а това означава че ще ви трябва по-голямо усилие за завоя. Смяната на лентата при скорост 100 км/ч. Изисква повече натиск върху кормилото, отколкото при 50 км/ч. При това не само за началото на завиването, но и за възстановяване на праволинейното движение. Конструкторите на шасито използват по-голямата част от време то си за търсене на баланс между устойчивостта на мотоциклета и неговата способност да завива, правейки избор от предназначението на конкретният модел. Но какъвто и да е типа на мотоциклета който управлявате, правилното завиване ще разшири способностите на вашият байк, ще ги изведе извън границите, очертани с термините ""устойчивост"" и ""склонност кум завиване"". А когато се научите както трябва да използвате контразвиването, ще можете да усвоите и по-напредналите приоми.

ЗАВИВАНЕТО И СПИРАНЕТО - КЛЮЧ КЪМ СЛЕДВАЩИТЕ УСПЕХИ

В четвъртата глава аз обяснявам, как да използваме контразавиването съвместно с други приоми. Но за да ги усвоите, отначало трябва да се научите да завивате натискайки кормилото.

В тази глава аз не разглеждам влиянието на скоростта, настройката на окачването или стилът на преминаване на завоите. Много е лесно да се съсредоточим на подробностите и да забравим главното – мотоциклета се управлява с кормилото и спирачките. Ако неотдавна сте седнали зад кормилото, научете се да спиратеи завивате, а после на всичко останало. Научете се да спирате и завивате, или въобще не сядайте на мотоциклет.

УРОЦИ ОТ ПИСТАТА

Спирачките – това е реостат. Много е важно да се научите да чувствате спирачките. Обратната връзка на ръчката е важна за усилието, затова понякога се налага да използвате спирачките в завой. Това се нарича trail braking (придържане на спирачките, когато мотоциклета вече е наклонен в завоя). Ще разгледаме този приом в глава 6. Не мислете за спирачките като за изключвател, мислете за тях като за реостат.

Почиствайте дисковете. Отборите използват електрически или механически средства за почистване на дисковете от полепналите по тях частици от накладките.

Колкото са по-слаби задните спирачки – толкова по-добре. В състезание задното колело не трябва да блокира при никакви обстоятелства. Поради това състезателите изкуственно ограничават ефективността им - намаляват дебелината на накладките, ограничиват хода на педала и така нататък. Не трябва да се заблуждавате, сътезателите постоянно използват задната спирачка. Иначе защо Майкъл Дуън, когато контузи десният си крак, помоли да направят специален привод на задната спирчка на кормилото.

Смяна на спирачната течност. Състезателите често сменят спирачната течност, защото нагряването или попадането на влага в нея, понижава температурата на кипене. Сменяйте течността веднъж на 4 месеца. Никога не използвайте спирачната течност повторно. Съхранявайте я в херметична бутилка.

Глава 3

ГЛЕДАЙ ВСИЧКИ И на всички страни.

Всеки от нас може да си спомни случаи от своя живот, когато погледа му все едно залепва за опасният предмет - яма на асфалта, камък на пътя, мокра маркировка. И вместо да заобиколим препятствието, ние го атакуваме. На състезание често се случва задният пилот да повтаря грешките на предния . А още се случва, да се загледаш в канавката и после с интерес да установиш, че се движиш към нея. Всичко това са примери за фиксация на погледа, когато вашето тяло - и вашият мотоциклет - подсъзнателно следват вашият поглед. За да усвоите спортните приоми на управление, вие сте длъжни да препрограмирате вашите очи така, че те винаги да гледат там където искате да отидете. Няма нищо страшно във фиксацията на погледа, стига да фиксирате каквото трябва.

Нарисувайте си наум правилната траектория и я следете с поглед. Когато автомобилът в кръстовището започне да ви пресича пътя, търсете с очи път за заобикаляне, а не се любувайте на предната броня. Завой посипан с пясък – гледайте във най-чистите участъци. А ако карате бързо по серпентини, в никакъв случай не се любувайте на прекрасните планински пейзажи – съсредоточете се върху пътя. Правилното използване на очите е най-важната част в избора на траектория. Вие сте длъжни да се научите да гледате там, където искате да отидете. Търсете възможност за заобикаляне. Търсете чист път. Учете се да гледате в страната на спасението, а не в страната на опасността.. Заставете се да гледате там, където трябва да отиде вашият мотоциклет. Това ви се струва лесно, когато четеш книга, но пробвайте да го направите със скорост 80-90 км/час.

Правилното използване на очите е важно от гледна точка на безопасността. Адекватната оценка на видимата ситуация отличава майстора от новака. Правилно използвайте очите си, и ще карате по-бързо и безопасно.

КОНЦЕНТРАЦИЯ И ДИСЦИПЛИНА

Понякога по време на състезание мотоциклист пада точно пред вас. Аз помня, как това се случи с мен на трасето в Мид-Охайо по време на гонка в класе 250. Аз преследвах Йон Корнуела и го догоних две обиколки преди края. Ние се борихме за второто място. Когато излязохме на хълма, след който остър десен завой извежда на правата, аз се примъкнах колкото мога по близко до Йон. Той влезе в завоя твърде бързо, и му се наложи да спира. Малко се престара - предната вилка се сви твърде силно, и предното колело блокира.

След част от секундата мотоциклетът на Йон падна на лявата си страна.Помня, колко ми бе трудно да задържа погледа си върху траекторията. Преди паденето му аз следвах своя траектория и независимо от завладяващото зрелище – състезател плъзгащ се по асфалта сред искри и парчета пластмаса- аз се заставих да не гледам там.Успях да се впиша в завоя, завърших състезанието и завоювах масто на подиума.

Основата на правилното използване на очите е само една - ментална дисциплина.

Ето ви пример от реалният свят. Вие навярно често сте забелязвали, че при езде в група вниманието се съсредоточава на мотоциклета отпред, на неговите колела, или на шлема на водача. Това е неправилно. Старайте се да гледате колкото е възможно по-далече, като минимум пред мотоциклета зад който карате, за да успеете навреме да забележите опасността отпред. Положението на мотоциклета пред вас следете с периферийното зрение. Лично аз предпочитам при езде по улиците просто да поддържам по-голяма дистанция, макар че, това не винаги е възможно.

СЛЕДИ ПЪТЯ

За първи път се срещнах с Еди Лоусън на трасето Лагуна Сека в 1986 году. Помолихме Еди да ни потренира, за да напишем за това статия в Motorcyclist. Изкарахме целият ден карайки по пистата ту отпред, ту зад Еди. Повечето време отзад.

Еди по това време бе двукратен шампион в клас Супербайк и ГранПри 500. Неговата любима реплика бе "следи пътя".

"Повечето състезатели гледат точно пред предното си колело, - казваше Еди. – Затова им се струва, че се носят с огромна скорост. Достатъчно е просто да вдигнат поглед нагоре, и всичко ще е по-добре, скоростта ще престане да е толкова страшна." Това е като да минаваш до ограда. Ако погледнете на нея виждате само мяркащите се една след друга летви, без да можете да огледате която и да е от тях. Ако преместите погледа си напред може дори да разгледате отделните летви. Скоростта ви не се е изменила - изменило се е направлението на погледа ви. От тук произлиза и следното просто уравнение: дистанция = време.

Просто изменяйки направлението на погледа си, вие изменяте възприемането на скоростта. Имате повече време за приемане на правилното решения и неговото грамотно изпълнение. Това е истински състезателен приом, способен да промени вашият маниер на управление.

"Тези, които не следят пътя, винаги закъсняват с газта, - казваше Еди, - защото когато те разберат, че няма да е лошо да добавят още газ, те вече излизат от завоя." Разбира се, ранното отваряне на газта повече се използва на състезания, но вярното направление на погледа и на улиците може да донесе польза. Ако вие гледате в своята предна гума, просто не можете правилно да оцените своята позиция на пътя или в завоя. Поради това или ще закъснеете със своте действия, или въобще ще действате неправилно.

ЗАСТАВЯЙТЕ ОЧИТЕ ВИ ДА СЕ ДВИЖАТ

И так, вие сте готови да вдигнете очи и да погледнете по-далече. Но колко далече? Не може просто да гледате хоризонта, може да пропуснете множество опасности, от рода на ями, локви от масло и други.. Обикновените пътища, за разлика от пистите, не могат да предложат идеална повърхност. Значи нужно е постоянно да сканирате целият път - от точката пред колелото, до най-далечната точка, която можете да видите.

Този приом изисква постоянно преместване на погледа по дължина на пътя и дори по дължината на един завой. Например, когато вие се приближавате към завоя, гледайте в точката за вход. Но ако фиксирате вашият поглед на тази точка, останалата част от завоя може неприятно да ви удиви. Преместете своя поглед напред, намарете апекса, или точката, в която максимално се премествате в края на своята лента. След това веднага насочете погледа си към изхода на завоя. Шарете с очи. Заставете ги да се местят, не им давайте да почиват върху пукнатините в асфалта или по камъните на пътя.

ПЕРИФЕРНО ЗРЕНИЕ

Периферното зрение е това което виждате с крайчеца на очите си. То е жизнено важно за всички мотоциклетисти, от професионалният спортист до човека, който кара само през почивните дни. Към този начин за събиране на информация следва да се отнасяме като към навик, който можем да подобрим и развием. Трябва да се научите да виждате без да гледате натам, да виждате обекта без фиксация на зрението, събирайки информацията, която сте мернали.

ТРЕНИРОВКА НА ПОГЛЕДА

Изпълнете следващите упражнения, за да оцените своето периферно зрение и ги изпълнявайте често, за да го подобрите.

1. Вървейки по тротоара, гледайте само напред, и бройте пукнатините в асфалта. Това упражнение е важно за всички мотоциклетисти, защото ни учи да събираме информация (бройте пукнатините без да откъсвате поглед от тротоара)

2. Глядяайки тълпа, фокусирайте погледа си на една точка. Следете движенията на хората, без да местите очите си. Това упражнение е полезно за тези, които често карат по оживени улици, защото ни учит да виждаме другите участници в движението, без да губим от поглед пътя.

3. Постарайте се да гледате филм, като гледате само ъгъла на екрана. Това ще ви научи по-добре да карате в група. Вие ще можете да се фокусирате на пътя пред водещят мотоциклет, следейки го с периферното си зрение.

4. Вземете книга, рязко я отворете и веднага я затворете. Какво успяхте да прочетете? Колко картинки успяхте да видите? Това упражнение помага да се научим бързо да усвояваме информация, което е особенно полезно при излизане на оживена улица и проверка на ситуацията отзад с помощта на огледалата или поглед през рамо. Вие трябва да се научите да виждате колкото може повече за минимално време. Разбира се, ако се обърнете назад и без да бързате разгледате, ще видите много повече, но имаме ли тази възможност в плътен трафик?

Изпълнявайте тези четири упражнения по-често и вашето периферно зрение ще се подобри, а заедно с него ще се подобрят и вашите навици на управление. В глава 9 подробно разглеждаме градската езда, сами ще видите, колко много тя зависи от способностите ви да управлявате своите очи.

ГЛЕДАЙТЕ НАПРЕД – КАКТО ПРАВИ РЪСЕЛ

Навярно всички сте виждали снимката, как Скот Ръсел - петкратен победител в гонката на Дейтона - преминава знаменитият участък на трасето. Неговата глава е завъртяна под неестествен ъгъл, защото той в наклон гледа към изхода от завоя. Съществуват няколко причини, по които Ръсел прави това. Да ги разгледаме.

ПРИЧИНА 1

Помните ли оградата? Ръсел гледа напред, за да намали видимата скорост. Разстоянието е много важно за възприятието и Ръсел забавя потока получавана информация гледайки на пистата колкото може по-далече.

УЛИЧЕН УРОК 1

Обикновената улица, за разлика от състезателната писта, не може да ви гарантира идеална повърхност. На нея не бива през цялото време да се гледа надалеч. Трябва да свикнете постоянно да сканирате пътя през цялото му видимо протежение от колелото до най-далечната видима точка.

ПРИЧИНА 2

Гледайки колкото може по-далече, Ръсел може по-добре да планира своето управление. Особенно полезно е това при работа с газта. Както ще узнаете от глава 5, колкото по-рано започнете да добавяте газ в завоя, толкова по-добре. За да добавите газ в нужният момент, следва да гледате на изхода от завоя преди, мотоциклета да е преминал апекса (или най-близката до вътрешният край на пътя точка от траекторията).

УЛИЧЕН УРОК 2

Ако имате повече време за вземане на решение, вие ще можете по-добре да управлявате мотоциклета. Нужно е да гледате напред, тогава по-рано ще забележите знака ""Стоп"", ямата на пътя или опасен завой. В противен случай, винаги ще действате по спешност, което води до грешки в управлението. Плавното управление е цел на всеки уличен райдер - възможно е само при условие, че вие виждате пътната обстановка като цяло. Когато следващият път се окажете в неприятна ситуация, постарайте се да анализирате причината. Готов съ да се обзаложа, че ще се окаже, че са ви подвели очите ви.

ПРИЧИНА 3

Когато Ръсел приближава към точката на спиране пред завоя, той гледа апекса. Когато мотоциклетът зпочва да завива, Ръсел вече гледа към изхода от завоя. После той прехвърля погледа си на следващата точка на спиране. Това е важен навик, изработен с тренировки.

УЛИЧЕН УРОК 3

Този навик е нужен и на тези, които карат по улиците. Ако вие твърде дълго гледате входа в завоя, няма да можете да оцените колко е остър и състоянието на платното. Постоянно премествайте погледа си - от входа към средата и после към изхода от завоя. Постоянно контролирайте движенията на очите си. Колкото по-бързо карате, толкова по-далече трябва да гледате. Още един път ще повторя – за разлика от състезателите, вие трябва постоянно да оценявате състояниет на пътя.

САМОАНАЛИЗ

Доколкото правилното виждане е критично за мотоциклетистите, много е важно да разпознаем проблемите, които възникват, когато вашите очи не ви слушат. Ето някои от тях:

1. Излитане по външният радиус на завоя, плътно до канавката. Ако прегледаме на забавен кадър, можем да видим, че водачът е фиксирал на нещо погледа си – от рода на камък или дупка в асфалта. Запомнете – вашият поглед трябва непрекъснато да “бяга” преди мотоциклета.

2. Бляскане в неподвижен обекто. Фиксацията на погледа може да доведе до ужасни последствия. Вие гледате дупката или бронята на автомобила, или канавката и мотоциклета следва погледа ви. Трудно е да се заставитеда не гледате към опасността, но сте длъжни да се научите на това.

3. Закъснение с газта. Колкото по-рано започнете да добавяте плавно газ в завоя – толкова по-добре. Но ако не гледате достатъчно далече, просто няма да можете да направите това. Не е важно, колко пъти сте преминавали този завой – мозъкът ви няма да даде заповед на дясната ръка до тогава, докато не се убеди съществуването на пътя.

4. Неочаквани неприятности. Колкото по-далече гледате, толкова по-ниска ви се струва скоростта. По такъв начин, давате на мозъкът ви повече време за разпознаване на опасностите и за намиране на пътя за тяхното избягване.

5. Твърде бавен вход в завоя. Ако късно премествате погледа си от точката на вход, вие по дълго спирате, защото мозъкът ви трябва да оцени множество фактори – радиуса на завоя, състоянието на пътя и др. По такъв начин, добрата скорост в завой също зависи от направлението на погледа ни.

УРОЦИ ОТ ПИСТАТА

Чистотата - залог за здравето Професионалните състезатели посещават представителите на компаниите, които произвеждат шлемове, за да почистят стъклото на шлема или да го заменят. Механиците щателно мият стъклото на мотоциклета, докато то не стане абсолютно прозрачно. Нищо не трябва да пречи на погледа ви.

Гледайте пред съперника Когато начинаещият състезател догонват съперник, той започва да кара със скоростта на предният мотоциклет. Опитният състезател гледа пред съперника, следи неговото положение с бърз поглед или с периферното зрение. Когато карате зад някой, то не карате по-добре, а просто повтаряте неговите грешки.

Операция на очите Струва си да се избавите от очилата или контактните лещи, за да не изпитвате неудобство от прахта и дъжда. Лазерната хирургия помага да се възстановит зрението. Тя като че ли е специално е измислена за състезателите.

ВРЕМЕ Е ЗА ТУНИНГ

Кога за последен път сте били на очен лекар? Болшинството американци отиват при лекаря само когато счупят очилата си или загубят лещите си, или не издържат прегледа за шофьорска книжка. Живота на мотоциклетиста зависи от зрението му, така че оптик трябва да посещаваме редовно.

Много мотоциклетисти носят очила или лещи. Очилата под шлема са неудобни и потенциално опасни при падане. Освен това, очилата са допълнителна повърхност, на която може да се задържи прах или влага.

Контактните лещи са избавени от тези недостатъци, но удобството от тяхното използване силно зависи от херметичността на шлема. Фреди Спенсър носи лещи, затова на много фотографии е със залепен със скоч по периметъра визьор. Трудно е да наместим лещата по време на каране, понякога и да мигнем не можем. Другите мотоциклетисти в този случай имат явно предимство.

Най-добрият изход в този случай е лазерната хирургия. Отидох на операция за корекция на зрението в началото на 1995 г. По това време вече шест години се състезавах с очила. Имах две причини. Първо през дъждовният сезон през 1994 г. често проклинах своите изпотени очила. Второ, паднах на тестове в Германия, и очилата ми оставиха белег на лявата буза. Провървя ми, че парчета от осколките не попаднаха в очите ми. Претегляйки всичките за и против, се подложих на операцията и завинаги реших този проблем.

Лазерната хирургия е отлично решение за късогледи мотоциклетисти. Носим шлем, караме по прашни пътища и под дъжда,

Tags :