По пътя

По пътя

  • Джек Керуак
  • 06 апр 2018
  • 69
  • Moto Books

“…защото единствените хора за мен са лудите, онези, които са луди за живот, луди за разговори, луди за спасение, онези, които пожелават всичко наведнъж, които никога не се прозяват, нито дрънкат баналности, а горят, горят, горят като приказни жълти фойерверки, разпукват се сред небето, същински звездни паяци, а отвътре блясва синкавата светлина на сърцевината им и тогава всички се стъписват…” (Джек Керуак, “По пътя”)

Джек Керуак (12.03.1922- 21.10.1969) Джек Керуак, известният американски автор, е роден в градчето Лоувил, Масачузетс на 12 март 1922 г. Неговите родители, Лио и Габриел Керуак са от френско-канадски произход и поради това рожденото му име е Жан-Луис Керуак. Майчиният му език е местен френски диалект, наречен joual. Джек научава английски едва когато тръгва на училище на 6-годишна възраст. Лоувил е център на текстилната индустрия в Нова Англия, но по времето на детството на Джек Керуак започва да запада и потъва в бедност. Баща му е печатар и известен бизнесмен в града също започнал да изпитва финансови трудности след което започнал да играе хазарт с цел да възстанови престижа на домакинството. Джек е футболна звезда в гимназията на Лоувил, и способностите му като футболист му позволяват да влезе в колежа Колумбия в Ню Йорк през 1940 г., ползвайки стипендия на играч във футболния отбор. С него се преселват и родителите му, установявайки се в Куинс. В колежа нещата не вървят добре. Първо си чупи крака и след оздравяването си се сбива с треньора си Лу Литъл, който не го допуска да играе. Баща му остава безработен и потъва в алкохола. Джек напуска колежа, разочаровайки по този начин баща си, който преди това е разочаровал него. В годините на Втората световна война той се записва се като моряк на търговски кораб. Пътува от Северния Атлантик до Гренландия и Англия. През времето, когато не е на плаване, се мотае в околностите на Ню Йорк със странна компания, която родителите му изобщо не одобряват. “Покварените” млади студенти от Колумбийския университет Алън Гинзбърг и Лусиен Кар, странният и брилянтен в същото време приятел от центъра Уилиям Бъроуз, веселият уличен каубой от Денвър Нийл Касиди. По това време Керуак вече пише първият си роман “The Town and the City” в който се забелязва влиянието на Томас Уулф. Това е най-конвенционалната повест на Керуак в която се описват мъченията, които е изстрадал, опитвайки се да съчетае своя див градски живот със старите семейните ценности. Не след дълго Керуак предприема изумително пътешествие из Съединените щати заедно със своя приятел Нийл Касиди като в същото време пише роман. Той се опитва да пише за пътуванията си, експериментирайки със свободни форми на писане донякъде вдъхновени от непретенциозната и спонтанна проза, която открива в писмата на Нийл Касиди. Той решава да пише за пътешествията си из страната точно както са станали, без да редактира каквото и да е, разкрасява или каквото и да е друго. Той предава ръкописа си за печат във вид на една голяма рола хартия през 1951 г. и той е отпечатан едва през 1957 г. “По пътя” е стилистичен пробив за Керуак, който въвежда в писането и е наречен от него “спонтанна проза” Той прекарва 1950 г. пишейки един след друг непубликуваните тогава повести, които държи в раницата си докато кръстосва страната надлъж и нашир. Той последва Алън Гинзбърг и Нийл Касиди в Бъркли и Сан Франциско, където става близък приятел с младият Зен поет Гари Санйдър. Там Керуак открива просветление чрез будизма и се опива да следва Снайдър в общуването му с природата. Неговата перфектна творба “Бродягите от Дхарма” описва щастливото пътуване към високите върхове на планините заедно със Снайдър в парка Йосемит през 1955 г., и включва пробните, понякога и комични стъпки, които Керуак и неговите приятели предприемат към духовната реализация. Неговият приятел- гладуващ писател- започва да се прославя като “бийт-поколението”, етикет, който Керуак е измислил години преди разговора си с приятеля си- романиста Джон Клилън Холмс (John Clellon Holmes). Гинзбърг и Снайдър започват да стават все по-известни сред ундърграунд средите особено след поетичните четения в Сан Франциско през 1955 г. Скоро те и някои от техните приятели обикновено причисляват Керуак като най-талантливия автор сред тях, и съответно издателите започват да се интересуват от безнадеждният, нежелан от никого дотогава ръкопис, носен навсякъде в раницата на писателя. “По пътя” е публикуван през 1957 г. и когато книгата става популярна, Керуак просто не знае как да реагира. Огорчен от годините на отказването за публикуване, за него се очаква да играе ролята на млада бийт-икона за пред публиката. Той е вече стар и тъжен, отколкото другите очакват от него, и вероятно много по-интелигентен. Литературните критици го обвиняват, че бийта е негова мимолетна прищявка, отказват да вземат Керуак сериозно като автор и започват да осмиват работата му, наранявайки ги невероятно по този начин. Несъмнено Керуак е знаел, че бийт-поколението е краткотрайно увлечение, но творчеството му не е такова. Неговата бърза известност е вероятно най-лошото нещо, което може да му се случи, защото е шокиращо западането на морала и духовността му през следващите няколко години. Опитвайки се да живее с дивият образ, представен в “По пътя” той си изгражда стабилен навик да пие, който замъглява естествената му жизненост и го състарява преждевременно. Будизмът му пропада, или по-скоро Керуак го проваля. Той не може да се съпротивлява на алкохола, и неговите приятели започват да го гледат като изпаднал в нужда и неустойчив характер. Той публикува много книги през тези години, но повечето от тях са написани по-рано, в началото на 50-те, когато той не може да им намери издател. Продължава да бъде зает, участвайки в предавания по телевизията, пишейки статии за списания и записвайки три плочи съдържащи негово четене, но от този момент той е вече напълно разрушен като сериозен автор. Подобно на Кърт Кобейн, друга контра-културна знаменитост, която изглежда е наистина отчаяна (обратно на модното), Керуак изразява своето нещастие напълно неприкрито в своето изкуство и не е вземан сериозно. През 1961 г. той се опитва да премахне алкохолните си навици и преоткрива своя талант за писане със самотното отстъпление сред природата и каньона Биксби, повестта “Big Sur”. Но вместо да бъде погълнат от обширната природа около него, той се завръща в Сан Франциско и пие до забрава. Той е напълно съсипан и лежи върху цялата хладина на своята последна голяма повест “Big Sur”. Разбит и самотен, той напуска Калифорния за да живее с майка си в Лонг Айлънд, и не се отдалечава от нея до края на живота си. Той продължава да публикува и остава с буден ум и чувства (макар че вечно е пиян). Но неговите творби след “Big Sur” изобразяват изолирана душа, човешко същество тъжно загубено в собствените си ужасни илюзии. Въпреки стереотипа на “битник” Керуак е политически консервативен, особено когато е под влияние на майка си-католичка. Както битниците от 50-те дават посоката на хипитата от 60-те, на Джек Керуак му прави удоволствие да застава срещу всичко, към което хипитата се стремят. Например той подкрепя войната във Виетнам и става приятел с Уилиям Бъкли[1]. Живеейки със своята майка в Нортпорт, Лонг Айлънд, Керуак развива цял куп изумителни навици. През повечето време стои в къщи и подрежда безкрайна игра на “бейзбол” с колода от карти за игра. Изборът му за алкохол се свежда до кана с вид евтино сладко вино, токайско или “Thunderbird”, предпочитано обикновено от пияниците. Става все по-предан на католицизма, но неговата необикновена смесица от будизъм и католицизъм трудно би срещнала одобрението на папата. Дори и навършил четиридесет години, Керуак не успява да изгради дълга връзка с жена, въпреки че често се влюбва. Той се жени два пъти, за Еди Паркър и Джоан Хевърти, но и двата му брака свършват след месеци. В средата на 60-те той се жени още веднъж, по материалистични причини, този път за Стела Сампас, която той познава още от дете от неговия роден град Лоувил, за която той се надява да помага в къщи, когато майка му остарее. Той се мести обратно в Лоувил със Стела и майка си, и след това отново се премества с тях в Сейнт Питсбърг, Флорида. Здравето му е разрушено от алкохола и той умира в къщата си на 21 октомври 1969 г. на 47-годишна възраст.

Tags :