Kвадратните сантиметри между живота и смъртта

Kвадратните сантиметри между живота и смъртта

Мотоциклетните гуми са тема, която е засягана много бегло до сега. Но от тук нататък ще се опитваме да я следим по-отблизо. Все пак гумите са сред най-важните елементи за управляемост и безопасност при езда на мотоциклета. Колкото и да е мощен пистовия ви мотор или супер впечатляващ да изглежда круизъра ви, връзката между тях и пътя се осъществява посредством контактна площ от само няколко десетки квадратни сантиметра. За да сме по-образни, ще дадем пример - в най-добрия случай контактното петно варира от размери­те на кредитна карта до тези на пощенска картичка. Не е много, нали! А като се замислим, че чрез него до асфалта най-често достигат 100, че и доста повече конски сили! Много от нас едва ли осъзнават, че същото това петънце е връзката с живота, особено при скорости над 200 км/ч. Но няма страшно. Съвременните технологии са направили от днешните гуми продукт, на който може да се разчита. Просто трябва да знаем някои основни неща.

В най-общия случай, в зависимост от конструк­цията, мотоциклетните гуми се делят на радиални и диагонални. Диагоналната технология е по-старата и в днешно време с такива гуми се обуват предимно големите американски круизъри. Основното изискване към тях не е да издържат на по-големи максимални скорости, а да имат по-добра товароносимост. Те се експлоатират при доста по-слабо накланяне в завой. Поради тези причини профилът на гуми­те е по-правилен и те са с по-високи бордове. Много често се използват съвместно с вът­решна гума - поради конструкцията на мотоциклета. Блестящите хромирани спици, които са сред основните дизайнерски похвати да се привлича погледа към тези машини, се уплътняват по трудно към джантата, което прави използването на безкамерни гуми по-трудно приложимо. Радиалните гуми са много по-раз­пространени. Характерно за тях е много по-ниската степен на загряване при движение в следствие вътрешното триене. Много по-различен е профилът, особено на задните. Сечението им наподобява камбана и е продиктувано от необходимостта от много по-го­лямо "лягане" в завоя. Така дори мотоциклетът да е максимално наклонен, големината на контактното петно се запазва и сцепле­нието с пътя е достатъчно за сигурно управление.

Какви са видовете мотоциклетни гуми? Няма да сбъркаме, ако кажем, че те са толкова, колкото и видовете мотоциклети, за които са предназначени - състеза­телни, спортни, спортно-туристически, за круизъри, за скутери, за офроуд и супермото. Важното е да се знае, че трябва да се използват по предназначение. Тогава машината, която ползваме дава максимума от това, за което е създадена. Чисто спортните гуми за каране на писта например са с доста по-различна форма - сече­нието им наподобява обърнат конус. Така осигуряват максимален контакт при почти хоризонтално лягане и позволяват взимане на завоите с много висока скорост. В същото време на прав участък са много по-нестабилни, което се компенсира от огромния опит на състезателите. За каране на суха писта са почти гладки (сликове) - нямат канали за отвеждане на водата. Сместа, която се използва е доста по-мека, което е в полза на сцепле­нието, но за сметка на износването. Такива гуми се използват само за едно състезание и са абсолютно забранени за експлоатация по обще­ствената пътна мрежа.

Другата крайност са специализираните гуми за офроуд. Техният протектор представлява кубчета с височина 17-20 мм., а сместа, от която се правят е много по-твърда. Те тряб­ва да изтласкват по-голямо количество кал и да издържат на остри камъни по трасето колкото и добре да вършат там своята рабо­та, също не са подходящи за нормално движение по асфалт - контактната повърхност на кубчетата е много по-малка и сцеплението с асфалта не е достатъчно. До тук стана ясно, че смесите, от които се прави повърхностния слой на гумата са различни - по-меки или по-твърди, в зависимост от целта - за по-го­лямо сцепление или за по-дълъг пробег. Има и специални смеси за експлоатация при по-студен или при по-горещ климат. Гумите за най-разпространените мотоци­клети обикновено са разумен компромис между функциите. Стана въпрос и за това, че шарките на протектора също са много различни - за каране пре­димно по асфалт, за каране повече в дъжд, за комбинирано каране по и извън пътя. С този матери­ал както вече сте забелязали само очертаваме темата. В следващите теми ще се опита­ме да хвърлим повече светлина конкретно върху различните модели, препоръки за подмяна и поддържане при експлоатация. Ще се радваме, ако ни помогнете с въпроси, както и с компетентни мнения от личния си опит.

Tags :