ДА ОСТАНЕШ ЖИВ!

ДА ОСТАНЕШ ЖИВ!

Пътеводителят на Крис Мос за оцеляване на две колела – опит от истинския живот  В случай, че имате девет живота не е нужно да четете това, освен ако не сте изразходили вече осем от тях.

Никой не обича да му казват какво да прави и аз нямам претенциите да правя това в този разказ. Тук е събран моя собствен опит върху мотоциклети, включително и много от най-лошия ми. Идеята на написаното е да ползвате моя опит за нещата, които са се случвали с мен в продължение на 30 години на две колела и с това да направите, може би, живота си по-безопасен. Да ви покаже как е правилно да се направят някои неща и да ви помогне да заобиколите някои грешки, които аз откривах сам за себе си през целият ми живот върху мотоциклета. Аз се научих да карам по труден начин, само защото нямах ръководство, което да ми помогне да го направя различно. Това ми докара доста стресови случки, някои от които рядко забравям, за да съм наистина честен трябва да кажа – аз съм истински късметлия, че оцелях след тях! Ако имах подобно четиво в ранните ми моторджийски години /е, и бях решил да го прочета/ съм сигурен, че броя на тези – черните ми моменти, щеше да е много по-малък.

Искам да посветя настоящото ръководство на това - пътят да стане по-комфортно, по-разумно и по-безопасно място за езда и тя да бъде за всички нас по-малко болезнена. Пожелавам ви чудни моменти на две колела! Сами знаете, че няма по съвършени от тях.  Всичко най!

К.Мос

Съдържа:
1. Състезания, куриерство, тестове и катастрофи – или 30-те години на Моси върху байка в кондензиран вид;
2. Преди да потеглите – или важността да подредите главата си и да превключите с предавка нагоре ползването на сетивата си;
3. Предизвикателствата пред вас – или разбирането на заобикалящата ви среда и нейните обитатели;
4. Каране в града – или тухли, хоросан и всякакви възможни изненади;
5. Над ограниченията – или увеличена скорост – увеличено предизвикателство;
6. Нощно каране – или да видиш и през мрака;
7. Каране на мокро – или шляпане през локвите;
8. На магистралата – или да надвиеш скука, маркировка и екшъна на изходите;
9. Каране с багаж – или донатоварено предизвикателство;
10. Рутинно поддържане на машината – или байка също има нужда от грижи;
11. Важноста да си облечен правилно – или правилното опаковане;
12. Завръщане към байка – или това не е както беше навремето;
13. Пътуване извън страната – или полезната стойност на трипа;
14. Заключение
15. Топ съвети – или 30-те кратки съвета на Мосси

1. Състезания, куриерство, тестове и катастрофи – или 30-те години на Моси върху байка в кондензиран вид.
Колко лесно се прескачала предницата!
Поглеждайки назад от позицията, че имам възможността да пиша това, твърдя, че да изградиш сам свой собствен стил на каране си е просто просто едно голямо чудо.
Връщайки се към първите ми дни на мотор – аз карах навсякъде толкова бързо колкото можех. Проблемът бе че не знаех как да карам правилно. Всъщност аз не съм можел да карам. Но нямаше кой да ми го каже.
Как оцелях през тези първи години не знам! Понякога катастрофирах веднъж месечно, понякога по-често. Често пристигах на работа с поокъсани дрехи и отичвах първо до медицинската служба да ме пооправят. Щастие си беше че не ставаше по-лошо.
Започнах и да се състезавам. Мислех си, че нарастването на уменията ми да управлявам байка ще намалят значително честотата на паданията ми. В добри дни се спрявах и дори печелех. Но по често бях полегнал в чакъла и се чудех защо съм там.
Е, а колкото за да финансирам участията си на състезания, работех с мотор като куриер в столицата. Прелитането през уличките на Лондон всеки работен ден наточваше моите „умения”. Да се съобразяваш с опасностите дебнещи из ужасяващия трафик си е талант, който натрупвах много бързо. И щастието, и добрия късмет бяха с мен, до един, може би най-черния ден, в моя живот. Докато се състезавах една неделя на Мелори Парк, моята приятелка загина в инцидент със скутера си в Лондон.
Беше много трудно да проумея и да разбера колко безкрайно скъпа може да е цената на всяка една грешка върху мотора – особено в града.
И бях щастлив да се измъкна от куриерската игра, когато срещнах един редактор на мото-списание и приех неговото предложение да започна работа като журналист. Шанса да се управлявам много различни машини и то в най-различна среда си беше едно страхотно предимство. С прехвърлянето ми на работа в MCN вече наистина включих на по-горна предавка. И добавяйки това, че до 2000 г. не притежавах правоспособност за управление на автомобил, километрите ми върху мотор полетяха като ракета.
Имах и още една възможност за сериозен размисъл – през 1996, когато загубих за дълго възможността да се състезавам в ТТ сериите. И докато кунтузиите на главата и крака означаваха около година невъзможност да се кача върху байк, а пълното психологическо възстановяване ми отне и година след това, разбрах разтъсващия урок. Изведнъж ме осени мисълта, че и моето тяло е тъй крехко и чупливо, колкото на всеки друг. До този момент аз реално не се бях наранявал сериозно.
В този Юнски ден разбрах че не съм неразрушимият „Капитан Скарлет” /Супремен, Батман или каквото там друго/, както част от моя характер ме караше все пак да си мисля дотогава. Разтърсващо ми бе разкрита и моята смъртност. Но пък това беше и най-доброто /и най-твърдото/ напомняне за безопасността, което някога бях получавал.
Четири години по-късно дойде следващия завой в мисленето ми за живота върху мотор. На едно мото събитие в Алмерия, Испания се срещнах с Рон Хаслам /Ron Haslam/. Бившият състезател в МотоГП ми помогна за проблем който срещах в управлението на един байк. Но по-стресиращото бе, че той разкри и някои грешки в моето каране. За по малко от час, следвайки неговите съвети, аз подобрих времето си за обиколка с почти 2 сек., при това при по-голяма сигурност и по-малки шансове за катастрофа. От този момент, благодарение на огромния опит на Рон, аз най-сетне започнах да разбирам как мога да извличам максималното от себе си и от машините. За да бъда докрай честен, трябва да кажа, че до срещата ми с Рон аз не съм знаел въобще какво правя. Най-сетне, макар и с толкова голямо закъснение, аз разбрах защо съм падал толкова често на състезанията. Важното бе, че част от новопридобитите знания ми послужиха да карам много по-добре и на нормалния път.
На това и дължа честта, в настоящия момент да работя и като инструктор в рейс-школата на Рон в Донингтън. А това е работа която истински харесвам. И не само защото ми дава шанс да преминавам отново през някои от безценните уроци на Рон към ездачи, които /подобно на мен преди срещата ми с него/ не са точно там където могат да бъдат.

История 1-ва на Мосси:
Четири дни след като бях купил първият ми нов мотоциклет, карах из града на мокро. Изведнъж паркиран встрани автомобил се изтъпани на пътя ми. Неопитността ми ме накара панически да стисна спирачките, блокирах предното колело, катастрофирах тежка и разбих доскоро чисто новата ми Yamah RD 250. Ако имах метнати зад гърба си още поне малко километри и някои подобни случки, с лекота бих се справил с обстоятелствата в този момент. Но твърде бързото каране за мокрото време и трафика наоколо ме върнаха доста назад и ми донесоха куп скъпи повреди. 


2. Преди да потеглите – или важността да подредите главата си и да превключите с предавка нагоре ползването на сетивата си.
МОЗЪКЪТ ВИ е вашия най-добър инструмент за намаляване на риска докато сте върху машината и вашия най-ценен помощник да оцелеете – ПОЛЗВАЙТЕ ГО ПОСТОЯННО! Вие сте надарени с най-добрата биологична екипировка – очи, уши и нос – заставете ги да работят винаги за вас!
Добра идея преди всяка езда е да се подготвите психически за това което ви очаква. Подредете мислите си и си дайте ясна представа за това което ви предстои.
Че язденето на байка е рискована игра – това е просто факт. Приемете този факт и вие ще имате шанс да оцелеете! Ако го игнорирате нещата неизбежно ще тръгнат на зле. Никога не забравяйте, че може да загинете върху мотоциклета – стотици от нас правят точно това всяка година!
Не си мислете, че това не може да се случи и на вас!
Добрите вести са, че всъщност има добър шанс да останете жив – всичко което трябва да направите е да ползвате онова което е под шапката ви и да приемете нещата на сериозно.
Мозъкът е онзи изключително ценен инструмент, който при ползване по предназначение, може значително да редуцира рисковете когато сте на две колела. Използването на всички сетива и предугаждането на това какво ще се случи в следващия момент е вашата най-добра защита срещу опасностите. Съсредоточете се в работата си докато сте на мотора и дръжте главата си винаги „на скорост”. Ако превключите на „неутрална” и започнете да си мислите какво да хапнете после или в коя кръчма да се отбиете довечера, вие със сигурност няма да сте на върха във вашата игра.
Да бъдете реалисти е жизнено важно. 
Пътищата са опасни почти само заради това, че се обитават от хора. Колкото повече са те, толкова повече неща могат и ще се объркват. А човешките грешки понякога могат да бъдат фатални – и за вас така, както и за тези които са ги допуснали.
Всякакъв тип човеци обитават Пътя. Повечето са свестни, но има и други. Групата на игнорираните, ненужно закоравялите и отявлено опасните са тези, за които следва да внимавате. Те са ваши врагове и те се се мъчат да ви убият!
Животът на пътя не е справедливост и честност. Бъдете подготвени за това. Анализирайте трафика. Грижете се за себе си като подхождате със задравословна подозрителност към всеки и всичко. И бъдете готови да избегнете развиващата се буря и онзи който направи компромис с вашата безопасност. Конфронтацията обикновено утежнява ситуацията ви. Казано по друг начин – приемайте всеки с кормило като въоръжен с животоотнемащо оръжие.
Бъдете четсни и със собствените си възможности. Роден е само един Росси или МакГинес, така че не се увличайте от идеи и изпълнения не по вашата черга. Увереността е приятел, но самонадеяността е зложелател!
Приемете че управлението на мотор е непрекъснат учебен процес и все още не съществува някой напълно научен. Аз също, след 30 години на две колела, все още откривам нови неща, но не се хваля с това. Ако вие сте нови за мотоциклетите не бъдете толкова горди да откажете някакъв тренинг. Знам че това може да ви прозвучи като полигон и конуси, но има някои добри и опитни хора, които могат да ви дадат и ценни /и дори животоспасяващи/ съвети.
Познавайте своя байк и пътя който подхващете за да ви служат те добре. Всяка машина прави определено нещо по-добре от други. Познаването на нейните силни и слаби страни може да бъде истинско предимство. Големите и тежки туръри не винаги са способни да ви доставят на време в тежък градски трафик на мокро. Бързите и подчертано спортни машини могат да са чудесни на спънатите, криволичещи второстепенни пътчета. Или, знайте и коня, и пътя си! /Know your horse, and know your course./ 
Винаги гледайте далеч напред за неочакваното. И винаги очаквайте да го видите. НА ВРЕМЕ!
Знайте какво да очаквате от времето избрано за пътуване. Много от нас не обичат мокро, а със сигурност всички мразим студа. Бъдейки подготвени с подходящите средства за защита /облекло и т.н./ товара на плещите ви ще олекне значително.
Карането на мотоциклет е и игра на мисълта, а с подходяща психическа нагласа и отношение вие ще имате много повече шансове да се справите с очакващите ви предизвикателства. Без такава нагласа няма да успеете!
И винаги помнете – лесно е да се умре. Да останеш жив е малко по-трудно!

История 2-ра на Мосси:
Карайки истински бързо по любимият ми малък път, който познавам като опакото на ръката си, преживях истински стрес върху моя Kawasaki Z1000. Излизайки от сляп завой видях пред себе си едва влачещ сее комбайн следван от два автомобила. Нямах друг избор освен да ги заобикаля, но в насрещния трафик, през оставената ми само една тъничка пролука – наистина най-тънката която съм имал. Тоталната ми глупост и липсата на каквото и да е планиране бяха на косъм да ми отнемат живота. Споменът за случая ме стряска и до ден днешен.

История 3-та на Мосси:
Следвайки с висока скорост един ездач върху BMW R1200GS, по един от много криволичещите и предизвикателни пътища в Испания, загубих предницата, изпързалях се през насрещната лента и спрях в каменните заграждения. Имах нещастието да уцеля една наистина хлъзгава част от пътя, но предишния ми опит от подобен тип пътища би следвал да ме е алармирал за възможните опасности отдавна. Собственото ми ЕГО и желанието да се крепя в темпото на ездача пред мен, резултира в списък счупени кости и 15 дни болничен престой. Изминаха три месеца преди да мога да карам отново. 


3. Предизвикателствата пред вас – или разбирането на заобикалящата ви среда и нейните обитатели.
След като сте подредили мислите си преди да тръгнете на път, полезничко ще е да знаете какво лежи пред вас и какъв сорт предизвикателства ще срещнете.
Хората са най-непридвидимата част от живота на Пътя. И пътната мрежа създава най-странния микс от всички тях. Тук ще откриете представители на всички социални и финансови прослойки с огромен куп от различни причини накарали ги да ползват пътя. И няма да срещнете абсолютно еднакви.
За успокоение следва да отбележим, че при огромното количество на хора ползващи пътищата в кралството ежедневно, броя на инцидентите, и особено онези с фатален край, е забележително нисък. Проблемът - тъй като ние имаме само един живот и сме решили да управляваме мотоциклет в него, сме улеснени много да станем част от ужасната статистика.
В същият ред на мисли следва да се отбележи ясно, че на пътя има и голям брой байк-фенове, които ще направят всичко по силите си за да ви помогнат. Аз съм ръкомахал за благодарност на вече хиляди хора, правили ми път и пропускали ме да мина напред. Но между добрите пичове има и лоши – онези които без да се замислят или дори умишлено ще направят компромис с вашата безопасност. Някои от тях искат просто да ограничат свободата ви, подтиснати от това че я нямат, а други просто мразят моторите и биха направили много за да ви затруднят живота. „Най-доброто място за мотористи е под колелата на колата ми” е мнение на слушател, което наскоро чух в популярно радио-шоу. И този човек не е единствен. Друг въпрос е, че такива трябва да бъдат арестувани.
Предлагам ви да си направите един експеримент. Седнете на чашка кафе на някоя от големите бензиностанции и позяпайте плащащите на касита хора. Класифицирайте ги по собствени принципи и според някоя типична черта за тях – като търпеливост или уважение и обратно липсата на такива, или отбележете бавността и треперищите ръце на възрастната дама и т.н. Хора като тези ще срещате на пътя. Със сигурност някои от тях не бива да бъдат допускани дори в близост до волана на превозно средство. Но те са там. Спомнете си за тях следващия път когато профучавате покрай автомобилите им с вашата Hayabusa.
Дайте най-доброто от себе си и за да идентифицирате типовете превозни средства, от които може да очаквате проблеми. Камионите обикновено са приятно предвидими, но те често формират трафик, а и са големички – така че съобразявайте се с тях. Правете това и с младия пикльо и приятелчетата му, които пак са решили да счупят времето си на обиколка с „тунингования” предимно с лепенки хетчбек. Дръжте очите си на четири и към онази, истински спортната кола, чиито собственик може да види вас и байка така, както разярен бик вижда червено знаме развято под носа му и би направил всичко да е над вас. Класическите бели ванове са другите, които винаги следва да попадат в радара ви. В днешно време те са направени много бързи, почти винаги закъсняват за следващата си дестинация, а и ако не принадлежат на шофьора... – те са истински риск за вас.
А шофьорите!? С техните мобилни телефони, човъркащи в сателитни навигации, разсейвани от децата на задните седалки, неползващи мигачи и дори фаровете си, те винаги трябва да се приемат като заподозрени. Отчитайте че не всички шофьори ползващи пътя правят това с необходимата сериозност. Та някои от тях дори не знаят кой ден от седмицата е днес. Но такива са нещата. И трябва да ги приемем. Това е част от сделката, когато възсядаме байка. Но ако третирате всички със здравословна степен подозрителност ще имате добър старт да остареете.
Важно и полезно е и разбирането ви за това как въздействаме върху околните. Някои се страхуват от моторите, други така и не забелязват че ги следвате. Машините ни, дори със запалените си фарове, си остават по-трудно забележими, а скоростта с която се ускоряват и променят посоката си са абсолютно непонятни за голяма част от околните. Свикнете да си давате тази оценка!
Състоянието и условията на пътя, разбира се, следва да вземете сериозно в пред вид. Дори на път в отлично състояние може да видите дупка или пясък, точно там където най-малко ги желаете. Пътната маркировка в града може да наруши управляемостта на байка, а при дъжд навсякъде може да ви изиграе лоша шега със своята хлъзгавост. Извън всичко това може и да сте „късметлии” да попаднете в калните дири зад бавно движеща се селскостопанска машина или дори в животински изпражнения. А на остатъци от кенове, че дори и от ауспухови системи, може да се натъкнете навсякъде.
Вземете с вас и допълнителен запас внимание за непознатите ви пътища. Всички тези хитрини, като убиващи скоростта бабуни, кръстовища, слепи завои и т.н., чието местоположение по често ползваните от вас пътища ви е до болка познато, са неща за които допълнително трябва да следите по непознатите ви. На тях не може да предвидите какво лежи след следващия завой. А и по познатия път. Само това че сте минали по него 100 пъти безпроблемно, не може да ви прави уверени, че на 101-я той ще бъде чист и безопасен.

История 4-та на Мосси:
По време на последната за сезона сесия в рейс школата на Рон Хаслам, доброволно се заех да сигнализирам на един от учениците и да го съпроводя до напускане на трасето. Вместо да се опитвам да го догоня по пистата, се размотавах чакайки го да ме настигне. В същото време друг от инструкторите се оказа че го е извел и когато разбрах това дадох газ за да се прибера. Явно прекалил с темпото, катастрофирах зрелищно след като закъснях със секунди за спирането за завоя Фогърти. И едва тогава научих, че машината която бях възседнал /един Hornet 900/ е била паркирана в питлейна от вече няколко часа и на пистата гумите й са били съвсем студени и с много малко сцепление.


4. Каране в града – или тухли, хоросан и всякакви възможни изненади.
Без каквото и да е съмнение, най-рискованото място да бъдете върху мотоциклет е града. Това е най-изискващата и най-непредвидимата среда и вие трябва да бъдете чувствителни като пилот-изтребител за да избегнете неприятностите.
Много случващи се неща, и много от тях с възможността да се променят бързо. Каквото и да си говорим, за да се промъкнете невридими трябва да напредвате по-бавно и изпълнени с внимание. В някои части от пътуването през града и 50 км/ч може да са прекалено много. Пазете се дяволски добре и внимавайте за всичко! Когато го правите достатъчно дълго ще развиете едно своеобразно шесто чувство за това какво хората възнамеряват да направят и за това какво ще случи в следващия момент. Главното е да проумеете, че много изненади може да са скрити около вас и само да чакат да изкочат на пътя ви току пред предното колело. Пешеходците ще видите като едни от най-честите нарушители на правилата – пресичайки където и когато им хрумне, а често и гледащи в обратната посока /логично е в тези случаи на вратовете им да висят фотоапарати ))/. Друга опасност са заблеяни шофьори тръгнали да отварят вратите на паркираното возило без капка внимание. Децата и животните са толкова непредвидими, че от тях винаги може да очаквате ВСИЧКО! Ванове на доставчиците, таксита, автобуси и други търговски автомобили ползващи улиците на града често са много забързани и имащи преоритети, които изобщо не включват вас. Следете ги специално!
Движейки се през просеките в стационарния трафик се въоръжете с допълнително количество подозрителност. Гипса и линейката, които ви дебнат не са приятни.
Дръжте очите си широко отворени за хлъзгавите участъци от пътя. Кръстовищата, където трафика рязко спира са излъскани и покрити с масла. Парче от кен или хвърлен такъв от прозореца на колата пред вас, могат да ви докарат инстинктивна маневра, която да не е най-подходяща за момента.
И никога, АМА НИКОГА, не приемайте пътя си за гарантирано чист когато пресичате кръстовището на зелена светлина. Забавяйте се дори мъничко на кръстовището докато сте убедени, че всички ще спрат.
Десетте ми години на куриер в Лондон са ме убедили колко рисковано може да бъде придвижването през града. В сравнение с него дори състезанията в ТТ сериите изглеждат далеч по-безопасни. Вярвайте ми! Аз съм изпитал и двете.

История 5-та на Мосси:
В края на дълъг ден тестове исках да направя наколко карания на една гума за фотографии преди да е изчезнала светлината. И непрекъснато ръчках фотографа да побърза с нагласяването си на подходящата позиция. В един момент шляпнах здраво газта на GSX-R 1000 който бях възседнал и го прекантарих потрошавайки го. Бях нетърпелив, не добре подготвен и невнимателен, когато навих ръчката твърде много за изправяне на задна гума. Проблемът всъщност бе в това че съм бил на първа, вместо на предвидената втора предавка /на която и смятах че съм/. Машината реагира твърде бързо за мен за да запазя контрола. Съвсем малко повече внимание лесно щеше да ми спести последвалия хаос.

5. Над ограниченията – или увеличена скорост – увеличено предизвикателство.
Да караш истински бързо е както фантастично усещане, така и опасност която може да коства живот. И всичко зависи от нашите умения и опит да преценим кога и къде можем да го правим. Дори най-бъзите и опитни пилоти определят бързото каране по нормален път за изключително опасно – ЕДНО НА УМ!
Но преди да разгледаме предизвикателството в детайли, нека се разберем за някои прости, но фундаментални неща. 
Първо – карането над установените лимити за скорост е непозволено и може да бъде санкционирано сериозно – дори и с отнемане на правото да управлявате любимата машина. Всеки, от майка ви до ченгетата и магистратите които ви наказват, бърза за някъде. Но правилата са си правила, независимо от вашето мнение за тяхната реалистичност. Когато реферът посочи точката, мнението на Рууни или Роналдо нямат значение, нали? Това е дуспа.
Второ – бързото каране изисква всяко нещо да е на мястото си. Всички ваши знания и сетива трябва да са наточени до край. Байка трябва да е в перфектно състояние – с гуми, спирачки и окачване – подготвени и готови за екшън! И трябва да сте на подходящото място. Ако не сте убедени на 100 % в безопасността на средата /неочаквано откривате по-голям трафик, например/, дори и през ум не трябва да ви минава да карате бързо. Да опитате това, движейки се по някоя от главните пътни артерии в събота следобяд е просто сигурен начин да си търсите белята. Разбирате, че да пробвате същото упражнение по второ или третокласен път в ранната утрин на някоя сряда е далеч по-безопасно. Но слагайте на ум и това, че отдалечеността на подходящите за каране местенца ще забави значително спасителния екип, който евентуално може да ви стане необходим.
Опитът да се движите по-бързо, от колкото са възможностите ви, може да бъде много рискован. Вътрешният подтиг да не изоставате от приятелите, когато се движите в група е един добър пример за илюстриране на тази много често допускана грешка. Изостанете назад от тази безмислена надпревара и пуснете пачия крак пред кръчмата малко по-късно, но следвали собственото си темпо. Такъв избор е много по-препоръчителен от кое да е болнични легло. И ако все пак се решите да понавиете газта, то правете го при ясно дефинираните крайни варианти – бавно и спокойно каране срещу некаране въобще.
Вашата обща психическа нагласа е изключително важна. Ако се тревожите за нещо, просто подреде целите в последователност и правете каквото можете за да останете спокойни. Да управлявате изпълнени с емоции е почти толкова опасно, колкото да управлявате и съвсем безумно.
Бъдете изключително внимателни и към чашката. Далеч преди да е забелижим ефекта върху реакциите и нивото на опияненост да е достигнало допустимото по закон, „живителната течност” е възможо да е вече променила отношението и преценката ви, да е изтреляла вашата увереност до небесата и дори да ви е накарала да се почуствате добър колкото Росси. НЕ ДАЙ СИ БОЖЕ! Лично аз съм участвал в тестове на пресата за ефекта на алкохола върху управлението на мотоциклет и след като вкарах няколко чашки, единственото което аз всъщност исках и целях, бе да блъсна с машината си камерата – ей така, просто за малко смях!!!
Градското каране никога не е било по-ужасно, но пък факта, че си карате спокойно в слъчев ден по любимия си селски път, не трябва да ви донася безкрайно чувство за безопасност. Изхвърлените от трактор пресякъл пътя парчета кал могат да направят живота ви труден ако не ги забележите навреме. А и видимостта по този вид пътчета е допълнително затруднена от бурно растящата встрани растителност, дебнат ви лентите за намаляване на скоростта преди някой завой или кръстовище, нанесените камъчета и пясък.
Карайте бързо САМО, когато това е безопасно. Задръжте своя глад за скорост още някой и друг ден до подходящия момент, или дори по-добре – до уикенда на пистата. Където може да си позволите истински бързото каране. Защото пистите са проектирани и създадени точно за това и в зависимост коя точно е, обикновено съществуват достъчно условия да приемат вашите грешки при едно приемливо ниво на сигурност. Много по приемливо от това на който и да е път. Със сигурност!
На пистата всеки може да прави нещата според собствените си виждания. Тук поне няма полиция. Е, и рейс-школите разбира се – там е най-сигурно. И са създадени за да ви научат да карате бързо и за да направят живота ви на две колела по-предвидим и безопасен.
И просто запомнете – сама по себе си скоростта не убива, но несъобразената скорост е онази, която може да ви извади от играта! Недай боже завинаги!

История 6-та на Мосси:
Моето първо яхване на мотоциклет беше запомнящо се. Приятел ми даде за кръгче неговия Honda SS50 moped. Но без да се бях качвал някога на двуколесно возило още на първият завой не знаех какво да правя. Достигнал го с висока скорост се паникьосах, изкочих извън пътя и паднах. При липсата на какъвто и да е предишен опит или дори най-малка идея какво трябва да се прави, гмуркането по нос в земята си беше, от сегашната ми гледна точка, един съвсем очакван завършек на моето първо каране. За щастие не бях сериозно контузен и този гаф не можеше спре задаващото се към мен моторно обсебване.


6. Нощно каране – или да видиш и през мрака.
Нощното каране изисква различен поглед. Някои казват, че да караш през ноща е като да си набит в гъста мъгла. Каквото и да е, аз зная че просто го мразя.
Без значение къде карате видимостта винаги се движи в някакви граници. Трика е да успеете да вмъкнете и своята скорост в тях.
Изборът на път може да помогне донякъде. По-главните са по правило и по-осветени. Но каквото и колкото добре да го виждате, то може да изглежда съвсем различно на дневна светлина. Забелязването на неща долу и в сумрака си е истинска трудност. А ако е и мокро и/или мъгливо?! Е, сега вече се нуждаете от радар! Освен това, при всички случаи температурата нощно време е по-ниска, а и сцеплението също.
Нещата, които при други условия имате грижа да видите километри напред, сега остават скрити точно докато стигнете до тях. Опитайте се да карате бърз супербайк на тъмно по истински черен път и тогава ще получите реалната представа каква следва да е вашата скорост на тъмно - по принцип. И колко далеч напред ви е необходимо да виждате за да сте в безопасност.
Правилната настройка на светлините и почистените фарове ще ви даде по-добри шансове. Една голяма част от мотоциклетните фарове работят, меко казано, ужасно. Имайки в предвид и слабото осветяване, и това, че много от тях не следват завоите, и това, че светлото петно се забива току пред вас при спиранията и изтрелва в небесата при ускоренията. Дългите светлини ще улеснят живота ви значително, стига насрещния трафик да позволи ползването им. Но внимавайте много в мига когато ги загасите и пред лицето ви се изпречи далеч по-тъмния изглед. При ползване на дългите винаги се съобразявайте с останалите на пътя.
Идеално чистият визьор ще ви е абсолютно необходим. Обличането на по-светъл екип или добавяне на светоотразителен кит към дрехите ви, заедно с подържане на чиста регистрационна табела, ще помогне да бъдете виждани.
Много хора се уморяват по време на нощните пътувания – внимавайте! Други пък може да са наблегнали над чашката в късните часове. Очаквайте го, особено при пътувания извън Великобритания. Пак зад граница бъдете готови и за изкачащи на пътя диви животни.

Или с една дума – когато сте на пътя по тъмно, правете всичко по силите си за да подобрите видимостта пред себе си!

История 7-ма на Мосси:
След почистване на спирачните цилиндри на моята Laverda Jota, аз я изкарах навън за едно тестово кръгче. Радвайки се на чист път набирането на добра скорост не беше проблем. Но не се оказа така със спирането. Летейки надолу по хлъзгав път, дръпнах лоста на спирачката само колкото да установя, че опира до кормилото без никакъв ефект. Инстинктивно усетих че се нуждай от план Б, но докато го намисля и задействам стигнах до средата на полето край пътя. И отново моя добър късмет ме запрати там вместо в средата на някой автомобил. От къде да знаех, че е необходимо напомпване на спирачките за да се възстанови налягането в цилиндрите? А и в онзи момент големият ми страх беше насочен не към този неизвестен ми факт, а към двете съсипани колела от скока ми през тротоара.


7. Каране на мокро – или шляпане през локвите
Карането в дъжда се е превърнало в тежка психологическа битка за много мотористи. Реалността е, че управлението на байка на мокър терен не трябва да ви обезкуражава. Или да става рисково.
ОК, сцеплението е далеч по-малко и ви е необходимо допълнително внимание. Но пък за сметка на това има тонове неща, които могат да бъдат научени на мокрия асфалт и веднъж разбрали какво да правите вие ще чуствате наслада, а дори и нещо повече – ще усетите че е лесно!
Търпението е абсолютно необходимо. Опитът е полезен за да разпознаете мястото, където границите на възможностите - на байка и вашите, се събират комфортно. Търпението ще ви е нужно за да останете около това място! 
Колкото по-дълго се опитвате се да повдигате лимитите на собствените си възможности, толкова по-добре ще научавате местата когато, и начина по-който, те започват да ви изневеряват. Надскачайте лимитите си, но не забравяйте да се връщате на тях моментално, за да не става твърде късно за спасяване на нещата.
Мислете си за сцеплението като за тежест издигана на памучна нишка. Дърпайте съвсем нежно и ще успеете. Дръпнете рязко и тя ще се скъса. Да боравите с машината нежно и гладко, а с газта леко и прогресивно е ключа, който ви е необходим. Всяка маневра трябва да е плавна и не внезапна.
Опитайте се да разберете силите, които действат върху машината, когато ускорява, спира и завива. Например – спирането прехвърля по-голяма част от масата върху предното колело и това увеличава сцеплението на предната гума, а задната респективно губи от своето. Това е и една причина поради която много мотористи на мокро не пипват задната спирачка.
Когато завивате опитвайте да изнасяте тяло встрани от байка и увисвайте подобно на състезателите, стараейки се да държите машината максимално изправена. По-малкият ъгъл на наклон означава и по-малки сили стремящи се да отклонят гумата от линията на движение. А ползвайки повече от централната част на гумата си, байка е по-малко склонен да се пързаля.
Научете се как да разпознавате по-хлъзгавите участъци на пътя – това също може да се окаже животоспасяващо. На здрав, чист, с добре обработена повърхност път прилепянето може да е дори повече от колкото очаквате. На пътна настилка от тип Shell Grip дори може да си позволите да пуснете и коляно в завоя.
И обратното – в града, където масла и дизел непрекъснато се събират, пътя може да бъде и като лед. Настилката на кръстовищата, където трафик се задържа и стационарен, е особено предразположена към това. Избягвайте да минавате и през канализационни шатхи и по-големи пътни маркировки, когато сте понастъпили машината.
В първият момент, когато дъжда завали настилката е осбено хлъзгава. От друга страна и голямото количество вода е опасно, заради възможността да предизвика аквапланинг и неочаквано намаление на контрола. Обърнете внимание на режима на който са включени чистачките на насрещно движещите се автомобили. Така ще сте подготвени за това което да очаквате. Разбира се, че и проверка на прогнозите преди пътуване също помагат.
Поддържайте налягането в гумите си на стандартното ниво и разполагайте с приличен грайфер. Важно е да знаете и, че някои от по-спортно базираните типове гуми, които имат брилянтно държане на сухо, могат да се превърнат в смъртоносни на мокро.
Нито грубата двигателна мощност или спирачните характеристики или накъсаното спиране помагат. Разбирайки държането на своя байк ще може да разберете и нещата на които той е способен.
Облечете добър екип. Мокрият ездач обикновено е нещастен, апатичен и губещ концентрация. Добре почистения, чист визьор e много важен, а перото-чистачка мушнато на пръста на ръкавицата ви, е една повече от полезна джаджа.
Пътуването на мокро е по скоро необходимост от колкото удоволствие във Великобритания. Кагато това се случи, карането нежно и предпазливо ще ви донесе и търсените девиденти от безопасността.

История 8-ма на Мосси:
През първият ми месец на куриер в Лондон приближавах на мокро върху моята Honda CX500 кръстовище, мислейки че съм с предимство. Приближаващ автомобил скоро ми показа че не съм в право и паднах в опита си да избегна сблъсъка. Нхавърлих се побеснял върху шофьора сигурен, че е виновен, но скоро появилия се полицай бързо ме сложи на място. Инцидентът за машината ми и няколкото натъртвания по мен, ме научиха да бъда изключително внимателен в конфликтни участъци от пътя и никога да не приемам нищо за гарантирано. Дори когато си мисля че предимството е на моя страна!


8. На магистралата – или да надвиеш скука, маркировка и екшъна на изходите
Вие не предполагате колко много предизвикателства носи самотното карането в линията, но въпреки това магистралите могат да бъдат и едно от желаните места за езда.
Има много причини магистралите да не се ползват от мотористите, но когато искате да отметнете повече километри и тези пътища трябва да се вземат в предвид, а дори може да се наложи и да се примирите и с условията им.
Основната идея е че вземете на борда допълнителна скорост. Дяволски лесно е да си помислите, че се намирате на безопасно място след като веднъж вече сте потеглили. Но ако нещо тръгне на зле и трябва да реагирате, вие веднага ще разберете колко бързо сте се движили – може би прекалено.
Дисциплината на престрояване в кралството е потресаваща. Давайте най-доброто от себе си да останете спокойни в своята лента. Изпреварването от ляво спрямо посоката на движение не е разрешено, но все по-често се среща. Така, че очаквайте, че това може да се случи и от двете ви страни.
Да останете бдителни е точният ключ, който да ви пази далеч от неприятностите на магистрала. Само по себе си това е трудно, особено след дълга езда в трилентовото движение. И е толкова е лесно да бъдете хипнотизирани от монотонността. Тази монотонност приспива някои хора, затова, особено нощно време или в ранна утрин, трябва допълнително да помислите и за това.
Използвайте огледалата си постоянно. Изходите/входовете са сравнително на често и в много случаи около тях се създава скупчване и бъркотия. Гледайте д

Tags :